24 ene 2015, 20:23

Космос

1.1K 3 16
Аз чувствам там - отгоре,
милиони светове да ме следят.
И тръпка властна ми говори
да следвам звездния си път.

На бездната ръцете се усукват -
безбройни тъмни пипала.
И от душата в миг изсмукват
тъга от вековете придошла.

Оставам само нерв оголен -
антена сред безкрайността.
И всеки звук от етера отронен
простира ехо чак до вечността...

Надвесен космосът през мен се вглежда
с невиждащите си очи.
Пронизва ме и ме отвежда
до извора на своите лъчи.

Не чувствам страх, за да отвърна,
но погледът ми е скован,
като дете съгледало повърхност
на стихнал - леден океан.

Във бездната на космоса погледнал,
аз ставам друг - по-мълчалив.
Във тайната на Смисъла прогледнал -
безлично е да си щастлив!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за вниманието, Евелина!
    Не мога да оставя на хората нищо друго освен моя Космос - мястото, от което дойдох и където ще се завърна.
  • Страхотен финал..., замислящ е - да..., представих си - Космосът, който изпълва междузвездното пространство, светлината и звуковете на Световният етер..., много спорна материя...!!!
    "Оставам само нерв оголен -
    антена сред безкрайността.
    И всеки звук от етЕра отронен
    простира ехо чак до вечността..."
  • Благодаря, Латинка! Трогнат съм.

    Желая и на теб приятна вечер, както и нови творчески находки!

    Мерси за вниманието, Али!
  • Благодаря ти, Ваня! Трогна ме с казаното за този текст.

    Благодаря за вниманието, Ани!
  • Благодаря за вниманието, Пламена! Трогнат съм.

    Мерси за споделените ценни мисли, Илко! Отлично употреби думата хармония. А по отношението на думата "щастие", аз предпочитам да я заменям със "спасение", защото, поне за мен, смисълът й е еднозначен.

    Благодаря за повторното включване, Aurelia! Повдигаш една интересна тема, която би ни отвела твърде далеч. Наистина понятието щастие е "релативно". Освен това е спорно, дали щастието е цел на живота. Според някои /особено сред суфистите, като Ал Халадж, например/ страданието е главното благо, ако стигнем до тази висока степен на самоосъзнаване.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...