Космос
Аз чувствам там - отгоре,
милиони светове да ме следят.
И тръпка властна ми говори
да следвам звездния си път.
На бездната ръцете се усукват -
безбройни тъмни пипала.
И от душата в миг изсмукват
тъга от вековете придошла.
Оставам само нерв оголен -
антена сред безкрайността.
И всеки звук от етера отронен
простира ехо чак до вечността...
Надвесен космосът през мен се вглежда
с невиждащите си очи.
Пронизва ме и ме отвежда
до извора на своите лъчи.
Не чувствам страх, за да отвърна,
но погледът ми е скован,
като дете съгледало повърхност
на стихнал - леден океан.
Във бездната на космоса погледнал,
аз ставам друг - по-мълчалив.
Във тайната на Смисъла прогледнал -
безлично е да си щастлив!
милиони светове да ме следят.
И тръпка властна ми говори
да следвам звездния си път.
На бездната ръцете се усукват -
безбройни тъмни пипала.
И от душата в миг изсмукват
тъга от вековете придошла.
Оставам само нерв оголен -
антена сред безкрайността.
И всеки звук от етера отронен
простира ехо чак до вечността...
Надвесен космосът през мен се вглежда
с невиждащите си очи.
Пронизва ме и ме отвежда
до извора на своите лъчи.
Не чувствам страх, за да отвърна,
но погледът ми е скован,
като дете съгледало повърхност
на стихнал - леден океан.
Във бездната на космоса погледнал,
аз ставам друг - по-мълчалив.
Във тайната на Смисъла прогледнал -
безлично е да си щастлив!
© Младен Мисана All rights reserved.
