10 may 2015, 14:34

Костенурки

  Poesía
796 0 1

в новата си вила
тази която купил на старо
намерил две пишещи машини
не знае дали работят
не знае как се работи с тях
не знае как да ги разглоби и продаде на части
части на речта излезли от употреба
не знае какво да ги прави
може би дори не знае какво точно се прави с тях
но продава куфарите им
доста запазени били
можело и за друго да послужат казва
а двете пишещи машини мълчат
стоят притихнали извадени от корубите си
стогодишни костенурки
едната може би е мъжка другата женска
многодетно семейство на верни съпрузи
с книжни тела попаднали в ръцете на непознати
може би дори точно сега празнуват годишнина
от прашната участ която ги е събрала
под един покрив с куфарите на непознати

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...