May 10, 2015, 2:34 PM

Костенурки

  Poetry
802 0 1

в новата си вила
тази която купил на старо
намерил две пишещи машини
не знае дали работят
не знае как се работи с тях
не знае как да ги разглоби и продаде на части
части на речта излезли от употреба
не знае какво да ги прави
може би дори не знае какво точно се прави с тях
но продава куфарите им
доста запазени били
можело и за друго да послужат казва
а двете пишещи машини мълчат
стоят притихнали извадени от корубите си
стогодишни костенурки
едната може би е мъжка другата женска
многодетно семейство на верни съпрузи
с книжни тела попаднали в ръцете на непознати
може би дори точно сега празнуват годишнина
от прашната участ която ги е събрала
под един покрив с куфарите на непознати

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...