30 nov 2007, 17:03

Косъм от твоята коса

979 0 3
Забравени отдавна в сива ежедневност,
сега се спираме на прашен кръстопът.
Променени, поумнели и с малко нервност,
се целуваме за кой ли път.

Сгушваш се в мен, проливаш и сълза,
че толкова дълго си била сама.
А аз те търсих в чуждата суета,
но празна си остана моята празнота.

Сега, когато те намирам, е за кратко,
утре отново ще сме сами сред чужди.
Но сега всичко е толкова сладко,
че не ни се мисли за утрешните нужди.

За "сбогом" искам мъничко коса,
знам, странно е, но го желая.
Косъм от косата на любимата жена,
да ме кара да живея и мечтая.

Затвори ми в опаковка от твоя мирис,
една целувка в плик ми сложи.
Дай ми и парче от твоя ирис,
защото любовта за мен си само ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Чавдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Павка!
  • Еее,искам и на мен да ми напишат такова посвещениеПразна си остана мойта празнота...Краят е просто разкош!Поздрави от мен!
  • "Всичко е мигновено, всичко отминава, това, което отмине, остава мило" Р.Гамзатов
    Браво!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...