30 nov 2007, 17:03

Косъм от твоята коса

965 0 3
Забравени отдавна в сива ежедневност,
сега се спираме на прашен кръстопът.
Променени, поумнели и с малко нервност,
се целуваме за кой ли път.

Сгушваш се в мен, проливаш и сълза,
че толкова дълго си била сама.
А аз те търсих в чуждата суета,
но празна си остана моята празнота.

Сега, когато те намирам, е за кратко,
утре отново ще сме сами сред чужди.
Но сега всичко е толкова сладко,
че не ни се мисли за утрешните нужди.

За "сбогом" искам мъничко коса,
знам, странно е, но го желая.
Косъм от косата на любимата жена,
да ме кара да живея и мечтая.

Затвори ми в опаковка от твоя мирис,
една целувка в плик ми сложи.
Дай ми и парче от твоя ирис,
защото любовта за мен си само ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Чавдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Павка!
  • Еее,искам и на мен да ми напишат такова посвещениеПразна си остана мойта празнота...Краят е просто разкош!Поздрави от мен!
  • "Всичко е мигновено, всичко отминава, това, което отмине, остава мило" Р.Гамзатов
    Браво!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...