Косъм от твоята коса
Забравени отдавна в сива ежедневност,
сега се спираме на прашен кръстопът.
Променени, поумнели и с малко нервност,
се целуваме за кой ли път.
Сгушваш се в мен, проливаш и сълза,
че толкова дълго си била сама.
А аз те търсих в чуждата суета,
но празна си остана моята празнота.
Сега, когато те намирам, е за кратко,
утре отново ще сме сами сред чужди.
Но сега всичко е толкова сладко,
че не ни се мисли за утрешните нужди.
За "сбогом" искам мъничко коса,
знам, странно е, но го желая.
Косъм от косата на любимата жена,
да ме кара да живея и мечтая.
Затвори ми в опаковка от твоя мирис,
една целувка в плик ми сложи.
Дай ми и парче от твоя ирис,
защото любовта за мен си само ти...
сега се спираме на прашен кръстопът.
Променени, поумнели и с малко нервност,
се целуваме за кой ли път.
Сгушваш се в мен, проливаш и сълза,
че толкова дълго си била сама.
А аз те търсих в чуждата суета,
но празна си остана моята празнота.
Сега, когато те намирам, е за кратко,
утре отново ще сме сами сред чужди.
Но сега всичко е толкова сладко,
че не ни се мисли за утрешните нужди.
За "сбогом" искам мъничко коса,
знам, странно е, но го желая.
Косъм от косата на любимата жена,
да ме кара да живея и мечтая.
Затвори ми в опаковка от твоя мирис,
една целувка в плик ми сложи.
Дай ми и парче от твоя ирис,
защото любовта за мен си само ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павел Чавдаров Все права защищены
Празна си остана мойта празнота...Краят е просто разкош!Поздрави от мен!
