Котаракът
КОТАРАКЪТ
На прага на къщата в моето детство
очаква ме котаракът.
Прикляквам, говоря му нещо.
Проплаква.
За ласка, за хляб ли се моли, не зная,
прегърнах го и. . . замърка.
Летният ден, като вечност безкраен,
Аладинова лампа потърка.
Излезе духът на загубено щастие.
Прегръщам си детството.
Щарен Писанчо, къде си, прекрасен?. . .
И баба я няма,
и брат ми го няма. . .
Сама съм.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Албена Стефанова Todos los derechos reservados
