alistef (Албена Стефанова)
177 373
3 mar 2010, 13:14

Котаракът 

  Poesía » Otra
596 0 7

КОТАРАКЪТ

 

На прага на къщата в моето детство

очаква ме котаракът.

Прикляквам, говоря му нещо.

Проплаква.

 

За ласка, за хляб ли се моли, не зная,

прегърнах го и. . . замърка.

Летният ден, като вечност безкраен,

Аладинова лампа потърка.

 

Излезе духът на загубено щастие.

Прегръщам  си детството.

Щарен Писанчо,  къде си, прекрасен?. . .

И баба я няма,

и брат ми го няма. . .

Сама съм.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??