alistef (Албена Стефанова)
177 373
3.03.2010 г., 13:14 ч.

Котаракът 

  Поезия » Друга
594 0 7

КОТАРАКЪТ

 

На прага на къщата в моето детство

очаква ме котаракът.

Прикляквам, говоря му нещо.

Проплаква.

 

За ласка, за хляб ли се моли, не зная,

прегърнах го и. . . замърка.

Летният ден, като вечност безкраен,

Аладинова лампа потърка.

 

Излезе духът на загубено щастие.

Прегръщам  си детството.

Щарен Писанчо,  къде си, прекрасен?. . .

И баба я няма,

и брат ми го няма. . .

Сама съм.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??