Котаракът
КОТАРАКЪТ
На прага на къщата в моето детство
очаква ме котаракът.
Прикляквам, говоря му нещо.
Проплаква.
За ласка, за хляб ли се моли, не зная,
прегърнах го и. . . замърка.
Летният ден, като вечност безкраен,
Аладинова лампа потърка.
Излезе духът на загубено щастие.
Прегръщам си детството.
Щарен Писанчо, къде си, прекрасен?. . .
И баба я няма,
и брат ми го няма. . .
Сама съм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стефанова Всички права запазени
