26 nov 2013, 22:44

Коте

1.4K 0 6

 

 

                                           Oтъркаля се в снега

                                           моето коте бяло,

                                           после близа по прага -

                                           млякото разляло...

 

                                           И лежи сега увито

                                           в топло одеяло.

                                           Болничко ми е горкото -

                                           кашля до премала.

 

                                           А килера вече

                                           мишки са превзели.

                                           Моето котенце-герой

                                           иска мишки бели!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • След редакцията на Ники Комедвенска :

    KOTE

    Във снега се отъркаля
    котето на кака,
    и изблиза шепа цяла -
    сякаш че е мляко...

    А лежи сега увито
    в топло одеяло.
    Болнички са му ушите -
    кашля премаляло.

    Стига, коте, боледува -
    мишките на воля
    цяла вечер ще празнуват
    котешката болест.
  • Всъщност му трябва съвсем лека редакция, за да стане чудесно стихотворение за най-малките.
  • Ангел, благодаря!
    Славяна да знаеш че си права.
  • И аз обичам твоето коте.
  • Много благодаря, Елена! Хубави празници Ви желая, на теб и близките ти
    хора!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...