Nov 26, 2013, 10:44 PM

Коте

1.4K 0 6

 

 

                                           Oтъркаля се в снега

                                           моето коте бяло,

                                           после близа по прага -

                                           млякото разляло...

 

                                           И лежи сега увито

                                           в топло одеяло.

                                           Болничко ми е горкото -

                                           кашля до премала.

 

                                           А килера вече

                                           мишки са превзели.

                                           Моето котенце-герой

                                           иска мишки бели!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Comments

Comments

  • След редакцията на Ники Комедвенска :

    KOTE

    Във снега се отъркаля
    котето на кака,
    и изблиза шепа цяла -
    сякаш че е мляко...

    А лежи сега увито
    в топло одеяло.
    Болнички са му ушите -
    кашля премаляло.

    Стига, коте, боледува -
    мишките на воля
    цяла вечер ще празнуват
    котешката болест.
  • Всъщност му трябва съвсем лека редакция, за да стане чудесно стихотворение за най-малките.
  • Ангел, благодаря!
    Славяна да знаеш че си права.
  • И аз обичам твоето коте.
  • Много благодаря, Елена! Хубави празници Ви желая, на теб и близките ти
    хора!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...