17 abr 2008, 8:05

Коте-затворник

  Poesía
703 0 1

Коте безпомощно

драска по вратата,

затворено някъде

от някого.

Коте-затворник

иска да се измъкне,

но не може,

няма начин.

То мяучи паникьосано,

уплашено до смърт,

но жалното ''мяу''

звучи като глас в пусниня.

Никой не го чува,

то е само -

изоставено,

пленено,

отчаяно.

То страда,

но няма кой да разбере,

няма кой да го освободи.

Никой не подозира

за болката,

за ужасът,

който изпитва

в този момент.

Неизвестността го влудява.

Коте-затворник,

мъничко и невинно

твърде рано

разбра за болката

и несправедливостта.

Страхува се,

но няма кой да разбере.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...