Apr 17, 2008, 8:05 AM

Коте-затворник

  Poetry
702 0 1

Коте безпомощно

драска по вратата,

затворено някъде

от някого.

Коте-затворник

иска да се измъкне,

но не може,

няма начин.

То мяучи паникьосано,

уплашено до смърт,

но жалното ''мяу''

звучи като глас в пусниня.

Никой не го чува,

то е само -

изоставено,

пленено,

отчаяно.

То страда,

но няма кой да разбере,

няма кой да го освободи.

Никой не подозира

за болката,

за ужасът,

който изпитва

в този момент.

Неизвестността го влудява.

Коте-затворник,

мъничко и невинно

твърде рано

разбра за болката

и несправедливостта.

Страхува се,

но няма кой да разбере.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...