Apr 17, 2008, 8:05 AM

Коте-затворник

  Poetry
701 0 1

Коте безпомощно

драска по вратата,

затворено някъде

от някого.

Коте-затворник

иска да се измъкне,

но не може,

няма начин.

То мяучи паникьосано,

уплашено до смърт,

но жалното ''мяу''

звучи като глас в пусниня.

Никой не го чува,

то е само -

изоставено,

пленено,

отчаяно.

То страда,

но няма кой да разбере,

няма кой да го освободи.

Никой не подозира

за болката,

за ужасът,

който изпитва

в този момент.

Неизвестността го влудява.

Коте-затворник,

мъничко и невинно

твърде рано

разбра за болката

и несправедливостта.

Страхува се,

но няма кой да разбере.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...