Коте безпомощно

драска по вратата,

затворено някъде

от някого.

Коте-затворник

иска да се измъкне,

но не може,

няма начин.

То мяучи паникьосано,

уплашено до смърт,

но жалното ''мяу''

звучи като глас в пусниня.

Никой не го чува,

то е само -

изоставено,

пленено,

отчаяно.

То страда,

но няма кой да разбере,

няма кой да го освободи.

Никой не подозира

за болката,

за ужасът,

който изпитва

в този момент.

Неизвестността го влудява.

Коте-затворник,

мъничко и невинно

твърде рано

разбра за болката

и несправедливостта.

Страхува се,

но няма кой да разбере.