28 jun 2023, 6:27

Котешки урок

  Poesía
674 0 0

Съботата ли да бе, не знам, та него ден вървя из парка.
Пред мен поляни нацъфтели в пауново-богати шарки.
Не щеш ли, от едно дърво дочувам мяукане протяжно.
Ах, пусто котешко тегло. На помощ да се притека е важно.
Незнайно от кога така стои си там и пее соло.
Незнайно от кога и аз се мъча да го привлека надолу.
И мячи то, и мяча аз, но де ще му излезе края..
Ще трябва, рекох, срам не срам, маймунската да го играя.
Минават хора. Отминават.
И равнодушно проследяват драмата.
Как не пристъпва даже колебливо
поне един, еб@х му мамата.
А колко други преди мен дочули са апела жален,
не трепнали обаче те, заслушани в плача печален.
Мърмори някой под мустак в тълпата от бездушни твари:
То някаква си котка там, човек да беше - да го жалим.
Завърши все пак тоя ден, за мен и котката благополучно.
Аз с осем шева се прибрах. И с истина една научна.
Човекът е Човек, когато покълне в него състрадание.
До тоя миг е нищо повече от всяко мяукащо създание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jane Doe Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...