Съботата ли да бе, не знам, та него ден вървя из парка.
Пред мен поляни нацъфтели в пауново-богати шарки.
Не щеш ли, от едно дърво дочувам мяукане протяжно.
Ах, пусто котешко тегло. На помощ да се притека е важно.
Незнайно от кога така стои си там и пее соло.
Незнайно от кога и аз се мъча да го привлека надолу.
И мячи то, и мяча аз, но де ще му излезе края..
Ще трябва, рекох, срам не срам, маймунската да го играя.
Минават хора. Отминават.
И равнодушно проследяват драмата.
Как не пристъпва даже колебливо
поне един, еб@х му мамата. ...