Коварство и любов

/Свидна/

Разпънати чувства се гърчат,

долу в краката на Бога,

милост дали ще измолят,

платили си вече залога.

А там по стените на мрака,

плачат иконите тихо,

надежда в ъгъла чака,

измама се къпе във поход.

Сърцата тъй трепетно млади,

кървят във гърдите им бавно,

забравили що е пощата,

открили какво е коварство.

Светкавица срина небето

и птици безкрили запяха,

захвърлени в небитието!

Душите им с обич се сляха!