Коварство и любов
722
0
0
Коварство и любов
/Свидна/
Разпънати чувства се гърчат,
долу в краката на Бога,
милост дали ще измолят,
платили си вече залога.
А там по стените на мрака,
плачат иконите тихо,
надежда в ъгъла чака,
измама се къпе във поход.
Сърцата тъй трепетно млади,
кървят във гърдите им бавно,
забравили що е пощата,
открили какво е коварство.
Светкавица срина небето
и птици безкрили запяха,
захвърлени в небитието!
Душите им с обич се сляха!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
