Пред вратата ти уплашена стоя
и знаеш ли, не смея да почукам?
В мен преплитат се желание, вина
да избягам или да остана тука!
Да се срещнем ли лице в лице!
Какво ли всъщност искам да узная?
Коя си ти, та векове
душите на поети си терзала?
И колко влюбени са плакали за теб
от болка или щастие, кажи ми?
Коя си ти, та векове
певци са пели твоето име?
В душата си усещах те и аз
бушуваща, изпълнена със страст,
разпалваш чувства и мечти,
защото огнена вълна си ти.
Понякога идваше бленувана,
приседнала до моите мечти,
рисуваше картина несънувана
от стичащите се сълзи.
Често си била онази - тайната,
идваща нахално във съня
и трепети незнайни будеше,
безсрамна, дръзка кат искра.
Пред вратата ти замислена стоя
и не разбрах коя си, Многолика.
Но винаги със трепет във гласа
ще продължавам да те викам.
© Даниела Цековска Todos los derechos reservados
ама имам много да ровя в паметта.... тюююххх !