3 feb 2011, 16:58

Коя си ти...?

  Poesía
1.1K 0 1

Пред вратата ти уплашена стоя

и знаеш ли, не смея да почукам?

В мен преплитат се желание, вина

да избягам или да остана тука!

Да се срещнем ли лице в лице!

Какво ли всъщност искам да узная?

Коя си ти, та векове

душите на поети си терзала?

И колко влюбени са плакали за теб

от болка или щастие, кажи ми?

Коя си ти, та векове

певци са пели твоето име?

В душата си усещах те и аз

бушуваща, изпълнена със страст,

разпалваш чувства и мечти,

защото огнена вълна си ти.

Понякога  идваше бленувана,

приседнала до моите мечти,

рисуваше картина несънувана

от стичащите се сълзи.

Често си била онази - тайната,

идваща нахално във съня

и трепети незнайни будеше,

безсрамна, дръзка кат искра.

Пред вратата ти замислена стоя

и не разбрах коя си, Многолика.

Но винаги със трепет във гласа

ще продължавам да те викам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Цековска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....