Пред вратата ти уплашена стоя

и знаеш ли, не смея да почукам?

В мен преплитат се желание, вина

да избягам или да остана тука!

Да се срещнем ли лице в лице!

Какво ли всъщност искам да узная?

Коя си ти, та векове

душите на поети си терзала?

И колко влюбени са плакали за теб

от болка или щастие, кажи ми?

Коя си ти, та векове

певци са пели твоето име?

В душата си усещах те и аз

бушуваща, изпълнена със страст,

разпалваш чувства и мечти,

защото огнена вълна си ти.

Понякога  идваше бленувана,

приседнала до моите мечти,

рисуваше картина несънувана

от стичащите се сълзи.

Често си била онази - тайната,

идваща нахално във съня

и трепети незнайни будеше,

безсрамна, дръзка кат искра.

Пред вратата ти замислена стоя

и не разбрах коя си, Многолика.

Но винаги със трепет във гласа

ще продължавам да те викам.