Коя си ти, не искам аз да знам
и защо се подвизаваш във съня ми,
навярно съм те срещнал нейде там
и си родена от любовта ми ...
Събирах те от звездите -
кварц по кварц,
създадох те кристално цвете
с чуден гланц ...
Но за обич време веч не ми остана,
побързай преди зазоряването вън,
не искам да те помня като измама,
само денем пак ме подминавай,
но с кристалния си звън ...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados