Sep 25, 2013, 9:52 AM  

Коя си ти ...

  Poetry » Love
780 0 13

 

 

           

 

          Коя си ти, не искам аз да знам

          и защо се подвизаваш във съня ми,

          навярно съм те срещнал нейде там

          и си родена от любовта ми ...

 

          Събирах те от звездите -

                                              кварц по кварц,

          създадох те кристално цвете

                                             с чуден гланц ...

 

          Но за обич време веч не ми остана,

          побързай преди зазоряването вън,

          не искам да те помня като измама,

          само денем пак ме подминавай,

                           но с кристалния си звън ...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...