9 jul 2007, 9:15

Коя си ти?

  Poesía
789 0 1
Коя си ти - разбитата омраза
разпръснала се над света?
А може би сплотяващата радост
на малкото останала тъга?
И може би нестихващата буря
на твоите разплакани очи
ще бъде миг за този, който хвърли
сърцето ти във ада да гори.
Коя си ти - една заспала вечер,
а може би притихнала вселена?
Сега кажи на кой си се обрекла,
цени ли той разбитата ти прелест?
Сега кажи останалите чувства -
любов, омраза, щастие, тъга...
А може би останала е пустош
след пресните следи на любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Горяна Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...