Jul 9, 2007, 9:15 AM

Коя си ти?

  Poetry
787 0 1
Коя си ти - разбитата омраза
разпръснала се над света?
А може би сплотяващата радост
на малкото останала тъга?
И може би нестихващата буря
на твоите разплакани очи
ще бъде миг за този, който хвърли
сърцето ти във ада да гори.
Коя си ти - една заспала вечер,
а може би притихнала вселена?
Сега кажи на кой си се обрекла,
цени ли той разбитата ти прелест?
Сега кажи останалите чувства -
любов, омраза, щастие, тъга...
А може би останала е пустош
след пресните следи на любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Горяна Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...