Коя си ти?
разпръснала се над света?
А може би сплотяващата радост
на малкото останала тъга?
И може би нестихващата буря
на твоите разплакани очи
ще бъде миг за този, който хвърли
сърцето ти във ада да гори.
Коя си ти - една заспала вечер,
а може би притихнала вселена?
Сега кажи на кой си се обрекла,
цени ли той разбитата ти прелест?
Сега кажи останалите чувства -
любов, омраза, щастие, тъга...
А може би останала е пустош
след пресните следи на любовта!
© Горяна Панайотова All rights reserved.