6 ene 2021, 10:16  

Коя съм

  Poesía
703 2 12

 

 

 

Коя съм, къде съм, все още се търся...

Откривам се в грозд от дива лоза...

В счупена мида… в пяна от прилив…

В чезнеща в пясък самотна следа…

 

В скършено цвете все още ухайно…

В потната грива на буен жребец…

В сладост тръпчива на вино омайно…

В песен прощална на влюбен щурец…

 

В лятната локва небето събрала…

В бавния пулс на траверси... след влак…

В скъсана струна ...стон на китара…

В бледото було на нощния хлад…

 

Аз съм… тук съм…

след залеза изгрев съм пак!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...