6.01.2021 г., 10:16  

Коя съм

700 2 12

 

 

 

Коя съм, къде съм, все още се търся...

Откривам се в грозд от дива лоза...

В счупена мида… в пяна от прилив…

В чезнеща в пясък самотна следа…

 

В скършено цвете все още ухайно…

В потната грива на буен жребец…

В сладост тръпчива на вино омайно…

В песен прощална на влюбен щурец…

 

В лятната локва небето събрала…

В бавния пулс на траверси... след влак…

В скъсана струна ...стон на китара…

В бледото було на нощния хлад…

 

Аз съм… тук съм…

след залеза изгрев съм пак!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...