10 mar 2009, 9:24

Крачка, сълза, но и тежест

1.5K 0 2

Крачка,

        сълза,

            тежест.

Крачка напред - сила,

но една назад - слабост.

Нужност е сълза - любов промълвила,

а тази от страх бягаща - даденост...

Тежестта на дните,

строго замечтани в "утрето" - отговорност,

а тази в гърдите -

от чувство, емоция - на безбожност...

Безброй са сълзите, докато крачим в живота,

безброй са крачките, докато ни падат тежко сълзите...

Брезброй са тежестите, приковаващи ни към земята,

безброй са и тези, които пречат да крачиш, без сълзи, към звездите... 

Но един си ти,

две са очите - дом на сълзи.

Не спирай, върви,

не дарявай дъха си на тази реалност от тежести...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диреоставаща Епилация Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Играеш си със смисъл и думи...Хареса ми
  • Не бях виждал истинската страна на живота представена по този начин. Доста надъхващо стихотворение, 6 от мен

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...