10 мар. 2009 г., 09:24

Крачка, сълза, но и тежест

1.5K 0 2

Крачка,

        сълза,

            тежест.

Крачка напред - сила,

но една назад - слабост.

Нужност е сълза - любов промълвила,

а тази от страх бягаща - даденост...

Тежестта на дните,

строго замечтани в "утрето" - отговорност,

а тази в гърдите -

от чувство, емоция - на безбожност...

Безброй са сълзите, докато крачим в живота,

безброй са крачките, докато ни падат тежко сълзите...

Брезброй са тежестите, приковаващи ни към земята,

безброй са и тези, които пречат да крачиш, без сълзи, към звездите... 

Но един си ти,

две са очите - дом на сълзи.

Не спирай, върви,

не дарявай дъха си на тази реалност от тежести...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диреоставаща Епилация Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Играеш си със смисъл и думи...Хареса ми
  • Не бях виждал истинската страна на живота представена по този начин. Доста надъхващо стихотворение, 6 от мен

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...