valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
27 oct 2007, 13:37

КРАДЦИ 

  Poesía » Otra
1193 0 6

Един откраднал от душа на друг,

харесало му и опитал пак...

Поуката от казаното тук:

Пред кражбите мълчи, превий гръбнак...

 

Крадецът щом със почит продължи

в душите чужди със черпак да рови,

не се обаждай ти, а замълчи.

Кому са нужни упреци сурови?

 

Светът е пренаситен със крадци.

От чуждото те само оцеляват.

Те нямат съвест, дето ги души

и мира във съня им да не дава.

 

Окичени са с лаврови венци,

невиждащи нанесени обиди...

Крадците са във всичко първенци,

но аз не ща затуй да им завидя.

 

Постигам всичко с двете си ръце,

с познанията, дето съм натрупал.

Самият Бог дарил ме със сърце,

което с ледове не ща да чупя.

 

Гласът ми днес е театрален дим,

разстилащ се тъй ниско по земята...

Дано един от тях, поне един

да му усети всъщност аромата.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не един, мнозина са!!!
    Поклон!
  • Повярвай ми...АРОМАТА ОТ ТВОРБИТЕ ТИ НАИСТИНА СЕ УСЕЩА
    Що се отнася до крадците-не им завиждам,не ги обичам,не ги и мразя..това са прекалено силни емоции,които ако те изпълват,значи не са ти безразлични...СЪЖАЛЯВАМ ГИ!Поздравявам те за това,че си имал благородството да им посветиш цял един твой стих!Не съм сигурна,че го заслужават обаче
  • "Реален" стих, с "Крещящо-примирено" послание. Определено въздейства и бодва душата.
  • Ох!Стихът ти ме накара да въздъхна.
    Прав си,но трудно се доказва.Поздрав!
  • Много силен стих!
  • Замислящ и въздействащ стих!
Propuestas
: ??:??