КРАДЦИ
Един откраднал от душа на друг,
харесало му и опитал пак...
Поуката от казаното тук:
Пред кражбите мълчи, превий гръбнак...
Крадецът щом със почит продължи
в душите чужди със черпак да рови,
не се обаждай ти, а замълчи.
Кому са нужни упреци сурови?
Светът е пренаситен със крадци.
От чуждото те само оцеляват.
Те нямат съвест, дето ги души
и мира във съня им да не дава.
Окичени са с лаврови венци,
невиждащи нанесени обиди...
Крадците са във всичко първенци,
но аз не ща затуй да им завидя.
Постигам всичко с двете си ръце,
с познанията, дето съм натрупал.
Самият Бог дарил ме със сърце,
което с ледове не ща да чупя.
Гласът ми днес е театрален дим,
разстилащ се тъй ниско по земята...
Дано един от тях, поне един
да му усети всъщност аромата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
