КРАДЦИ
Един откраднал от душа на друг,
харесало му и опитал пак...
Поуката от казаното тук:
Пред кражбите мълчи, превий гръбнак...
Крадецът щом със почит продължи
в душите чужди със черпак да рови,
не се обаждай ти, а замълчи.
Кому са нужни упреци сурови?
Светът е пренаситен със крадци.
От чуждото те само оцеляват.
Те нямат съвест, дето ги души
и мира във съня им да не дава.
Окичени са с лаврови венци,
невиждащи нанесени обиди...
Крадците са във всичко първенци,
но аз не ща затуй да им завидя.
Постигам всичко с двете си ръце,
с познанията, дето съм натрупал.
Самият Бог дарил ме със сърце,
което с ледове не ща да чупя.
Гласът ми днес е театрален дим,
разстилащ се тъй ниско по земята...
Дано един от тях, поне един
да му усети всъщност аромата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
