КРАДЦИ В НОЩТА
Тум... Тум... поредното камъче удари прозореца прозрачен. Вибрациите от удара, нежни като птица се разбягаха уплашени по крехкото стъкло. Светлинният сигнал не закъсня, тя не спеше, прозореца се открехна, а в мен бушуваше ураган от емоции, всичките ми сетива!
- Време ли е? - прошепна тя.
- Да, време е. - усмихнато отвърнах аз.
Какво стана по–натам ще разкажа по-накратко, защото ако се увлека, няма да ми стигне цяла нощ, а нощта е за скитане, не за писане!
Прилъгани от звездните проблясъци и пълната луна,
хаотично и без правила,
скитахме се без посока двама
като крадци в нощната тъма.
Крадях аз внимание, усмивката ù свежа като пролетни цветя,
крадях погледа ù прям и топъл и смеха звънлив,
крадях мислите и думите омайни, ...