28 дек. 2013 г., 21:13

Крадци в нощта

764 0 0

                                                          КРАДЦИ В НОЩТА
  Тум... Тум... поредното камъче удари прозореца прозрачен.  Вибрациите от удара, нежни като птица се разбягаха уплашени  по крехкото стъкло.  Светлинният сигнал не закъсня, тя не спеше, прозореца се открехна, а в мен бушуваше ураган от емоции, всичките ми сетива!

  - Време ли е? - прошепна тя.
  -  Да, време е. - усмихнато отвърнах аз.

 Какво стана по–натам ще разкажа по-накратко, защото ако се увлека, няма да ми стигне цяла нощ, а нощта е за скитане, не за писане!   

 Прилъгани от звездните проблясъци и пълната луна,
  хаотично и без правила,
 скитахме се без посока двама
 като крадци в нощната тъма.
 
 Крадях аз внимание, усмивката ù свежа като пролетни цветя,
 крадях погледа ù прям и топъл и смеха звънлив,
крадях мислите и думите омайни,
а какво крадеше тя, така и не можах да разбера.

Времето  препускаше неусетно и стремглаво,
нощната тъмнина се размиваше кат темперна боя
 и първите утринни лъчи ни изненадваха в засада,
 нощните крадци, изглежда  за крадци негодни  бяха.
 
Разделите ни бяха кулминацията сладка,
прегръдка,  сбогуване, целувка – не
пусках я от своите ръце с надежда,
всичко беше  като блян, преди нощта отново да ни призове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Пимпас Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...