28.12.2013 г., 21:13

Крадци в нощта

766 0 0

                                                          КРАДЦИ В НОЩТА
  Тум... Тум... поредното камъче удари прозореца прозрачен.  Вибрациите от удара, нежни като птица се разбягаха уплашени  по крехкото стъкло.  Светлинният сигнал не закъсня, тя не спеше, прозореца се открехна, а в мен бушуваше ураган от емоции, всичките ми сетива!

  - Време ли е? - прошепна тя.
  -  Да, време е. - усмихнато отвърнах аз.

 Какво стана по–натам ще разкажа по-накратко, защото ако се увлека, няма да ми стигне цяла нощ, а нощта е за скитане, не за писане!   

 Прилъгани от звездните проблясъци и пълната луна,
  хаотично и без правила,
 скитахме се без посока двама
 като крадци в нощната тъма.
 
 Крадях аз внимание, усмивката ù свежа като пролетни цветя,
 крадях погледа ù прям и топъл и смеха звънлив,
крадях мислите и думите омайни,
а какво крадеше тя, така и не можах да разбера.

Времето  препускаше неусетно и стремглаво,
нощната тъмнина се размиваше кат темперна боя
 и първите утринни лъчи ни изненадваха в засада,
 нощните крадци, изглежда  за крадци негодни  бяха.
 
Разделите ни бяха кулминацията сладка,
прегръдка,  сбогуване, целувка – не
пусках я от своите ръце с надежда,
всичко беше  като блян, преди нощта отново да ни призове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Пимпас Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...