15 jun 2008, 15:06

Крадец

  Poesía
1.1K 0 4
* * *
В живота ми влезе
като крадец -
със взлом.
Не попита
дали да останеш.

Настани се в сърцето ми,
като в свой дом
и започна да грабиш...

Първо отне ми съня...
после моята мисъл
в своя превърна...
Денят ми... и той,
стана твой.
Любовта ми с окови овърза...

Но щом...
всичко за взимане свърши,
( без надежда да го върнеш)
тръгна си -
мълчешком.

..........................
Остана разбит моя дом,
изгарящ от спомени
за чуждо присъствие!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Никилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...