hrisi_karol (Христина Никилова) hrisi_karol (Христина Никилова)
27
Jun 15, 2008, 3:06 PM

Крадец

  Poetry
1.1K 0 4
* * *
В живота ми влезе
като крадец -
със взлом.
Не попита
дали да останеш.

Настани се в сърцето ми,
като в свой дом
и започна да грабиш...

Първо отне ми съня...
после моята мисъл
в своя превърна...
Денят ми... и той,
стана твой.
Любовта ми с окови овърза...

Но щом...
всичко за взимане свърши,
( без надежда да го върнеш)
тръгна си -
мълчешком.

..........................
Остана разбит моя дом,
изгарящ от спомени
за чуждо присъствие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Никилова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0