18 ene 2004, 20:29

Крадешком

  Poesía
2.1K 0 1

Крадешком

Потъваш бавно в тъмното

и стъпките ти само ми мълвят,

че те са ек на гръмното,

родило се от яд на този свят...

 

Стъпваш леко - сякаш да откраднеш

последния ми поглед с тъга,

по чезнещата сянка да отгатнеш

дали в очите ми е бликнала сълза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Значи в първия куплет, ако не беше "плеснала" думата "гръмното" щях да гласувам със най-високата оценка. Виж как една дъма може да развали цяло стихотворение.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...