18 янв. 2004 г., 20:29

Крадешком

2.1K 0 1

Крадешком

Потъваш бавно в тъмното

и стъпките ти само ми мълвят,

че те са ек на гръмното,

родило се от яд на този свят...

 

Стъпваш леко - сякаш да откраднеш

последния ми поглед с тъга,

по чезнещата сянка да отгатнеш

дали в очите ми е бликнала сълза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Значи в първия куплет, ако не беше "плеснала" думата "гръмното" щях да гласувам със най-високата оценка. Виж как една дъма може да развали цяло стихотворение.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...