29 jun 2011, 22:19

Крадешком

  Poesía
714 0 0

Откакто си тръгнах, имах други проблеми
и друг свят край мене се бе завъртял.
Навярно си казвал, че мислиш за мене,
презокеанско когато за мен си мечтал.

Откакто си тръгнах, беше ми тъй досадно
да ми напомняш за този изминал живот,
който отне ни се така безпощадно.
А още повече - вече имам си нов.

Откакто си тръгнах, за първи път тази сутрин
умът ми, крадешком, е прелетял
към онзи плаж, за който ти, тъй прочувствено,
все ми напомняш как там в едно сме се сляли.


Пътник без билет съм във тези спомени.
Защо ли, се чудя, идват точно сега?
Навярно днес най-накрая от теб си прогонил
всички чувства и спомени за мен, и онзи бряг.

29.06.2011г.
гр. Сопот


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...