11 ene 2008, 13:29

Край

  Poesía
1.1K 0 11
Край

Фибрилиращи мечти.
Последна глътка смог.
Тик на парализирани надежди.
После гърч и токов удар.
22.23 Права линия.
Погребах те.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно!
  • Едитед (:
    На мен стихът ми харесва. Особено краят (:
    Усмивки! [=
  • Ооо допада ми критиката ти хаха Веднъж някой да ми предложи удачен алтернативен вариант Благодаря
  • Хайде сега да видим:
    "Долната" част е по-силна от "горната" "Неквата" идея проличава най-вече в: "22.23 Права линия./Погребах те."
    Идеята е едно, изразните средства - друго, интенцията - съвсем трето.
    Не е проблемът в прилагателното,а в стиха и образа, който гради. Особено щом "хората се хващат точно за този стих"!
    Не ти се карам, само изразявам мнение. Един от видовете редакция е отнемане(премахване), пробвах да го прочета без този стих, струва ми се по-удачно!
    За ожесточението, което проявяваш към дефиса в сравнителната степен, е редно да ти се скарам!
    И не губи вяра, после трудно си я връщаме!
    Поздрави
    П.П. Джули, завиждам ти благородно, че не знаеш какво е смог!
  • Може и да помисля за по удачен епитет Обаче просто ми стана тъпо, че хората се хващат точно за този стих, а не да речем за по долните тъпотии, които съм публикувала и са сбирщина от непасващи тъпотии, обаче те казват, че виждат смисъл... даже съм ги разчувствала. Абе посещенията и постванията на неща в тоя сайт са ми на приливи и отливи. Понякога губя вяра...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...