11 янв. 2008 г., 13:29

Край

1.1K 0 11
Край

Фибрилиращи мечти.
Последна глътка смог.
Тик на парализирани надежди.
После гърч и токов удар.
22.23 Права линия.
Погребах те.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно!
  • Едитед (:
    На мен стихът ми харесва. Особено краят (:
    Усмивки! [=
  • Ооо допада ми критиката ти хаха Веднъж някой да ми предложи удачен алтернативен вариант Благодаря
  • Хайде сега да видим:
    "Долната" част е по-силна от "горната" "Неквата" идея проличава най-вече в: "22.23 Права линия./Погребах те."
    Идеята е едно, изразните средства - друго, интенцията - съвсем трето.
    Не е проблемът в прилагателното,а в стиха и образа, който гради. Особено щом "хората се хващат точно за този стих"!
    Не ти се карам, само изразявам мнение. Един от видовете редакция е отнемане(премахване), пробвах да го прочета без този стих, струва ми се по-удачно!
    За ожесточението, което проявяваш към дефиса в сравнителната степен, е редно да ти се скарам!
    И не губи вяра, после трудно си я връщаме!
    Поздрави
    П.П. Джули, завиждам ти благородно, че не знаеш какво е смог!
  • Може и да помисля за по удачен епитет Обаче просто ми стана тъпо, че хората се хващат точно за този стих, а не да речем за по долните тъпотии, които съм публикувала и са сбирщина от непасващи тъпотии, обаче те казват, че виждат смисъл... даже съм ги разчувствала. Абе посещенията и постванията на неща в тоя сайт са ми на приливи и отливи. Понякога губя вяра...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...