11.01.2008 г., 13:29

Край

1.1K 0 11
Край

Фибрилиращи мечти.
Последна глътка смог.
Тик на парализирани надежди.
После гърч и токов удар.
22.23 Права линия.
Погребах те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно!
  • Едитед (:
    На мен стихът ми харесва. Особено краят (:
    Усмивки! [=
  • Ооо допада ми критиката ти хаха Веднъж някой да ми предложи удачен алтернативен вариант Благодаря
  • Хайде сега да видим:
    "Долната" част е по-силна от "горната" "Неквата" идея проличава най-вече в: "22.23 Права линия./Погребах те."
    Идеята е едно, изразните средства - друго, интенцията - съвсем трето.
    Не е проблемът в прилагателното,а в стиха и образа, който гради. Особено щом "хората се хващат точно за този стих"!
    Не ти се карам, само изразявам мнение. Един от видовете редакция е отнемане(премахване), пробвах да го прочета без този стих, струва ми се по-удачно!
    За ожесточението, което проявяваш към дефиса в сравнителната степен, е редно да ти се скарам!
    И не губи вяра, после трудно си я връщаме!
    Поздрави
    П.П. Джули, завиждам ти благородно, че не знаеш какво е смог!
  • Може и да помисля за по удачен епитет Обаче просто ми стана тъпо, че хората се хващат точно за този стих, а не да речем за по долните тъпотии, които съм публикувала и са сбирщина от непасващи тъпотии, обаче те казват, че виждат смисъл... даже съм ги разчувствала. Абе посещенията и постванията на неща в тоя сайт са ми на приливи и отливи. Понякога губя вяра...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...