Край
Нощта е настъпила, тиха и тъмна.
Облаци мрачно закриват луната.
Седиш и се взираш, и чакаш да съмне
със сълзи във очите, със болка в душата.
Но няма утеха и няма спасение
спомняш си само за дните предходни.
Бавно изпадаш в спокойно забвение
и се оставяш на мисли злокобни.
A в тъмнината се чувстваш спокоен,
някак свободен, и доста различен.
Чудиш се доста дали си достоен
за подлия свят, до болка трагичен...
Погледи странни, обещания празни,
а ти си добър и вярваш на всеки.
Този се кара, онзи те дразни,
къде ли, по дяволите, остана Човека?
И чакаш самотен, и падаш дълбоко.
Всичко е толкоз красиво сега...
Животът остава там нейде високо,
Най-сетне щастливо прегръщаш смъртта...
© Ноу Фейт Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Еее, слънце!!!Ти имаш регистрация тук и аз не знам!Срамота!
Прекрасно пишеш...Абе, ти си прекрасен изцяло Гуш и цунк -
Не се оставяй на злокобните мисли! Животът продължава!
-
много красиво написано...но ми стана тъжно...
емоцията отговаря на едно определено настроение и състояние... -
поздравления страхотно е...особено финала е супер!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"някак свободен, и доста различен.
Чудиш се доста дали си достоен..."
Нещо една дума се повтаря и ми съсипва кефа от написаното.