3 авг. 2008 г., 18:43

Край 

  Поэзия
944 0 5
Нощта е настъпила, тиха и тъмна.
Облаци мрачно закриват луната.
Седиш и се взираш, и чакаш да съмне
със сълзи във очите, със болка в душата.
Но няма утеха и няма спасение
спомняш си само за дните предходни.
Бавно изпадаш в спокойно забвение
и се оставяш на мисли злокобни.
A в тъмнината се чувстваш спокоен,
някак свободен, и доста различен.
Чудиш се доста дали си достоен
за подлия свят, до болка трагичен... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ноу Фейт Все права защищены

Предложения
: ??:??