Край
Достатъчно от любовта
да вземем не можахме май.
Присмя ни се света
и стигнахме до „край”.
Страх те беше да се потопиш,
остана на повърхността.
Страх те беше да ме разгориш,
да скочиш в неизвестността.
Да ме пожелаеш тъй и не успя,
а аз като че ли се примирих.
Труден е животът във лъжа.
Трудно е да пиша този стих.
Но казах „стоп!”, обърнах гръб.
Пък нека съм виновна...
Горчива ми е римата любовна.
А ти не си ми вече скъп.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зорница Станчева Todos los derechos reservados
