Достатъчно от любовта

да вземем не можахме май.

Присмя ни се света

и стигнахме до „край”.

Страх те беше да се потопиш,

остана на повърхността.

Страх те беше да ме разгориш,

да скочиш в неизвестността.

Да ме пожелаеш тъй и не успя,

а аз като че ли се примирих.

Труден е животът във лъжа.

Трудно е да пиша този стих.

Но казах „стоп!”, обърнах гръб.

Пък нека съм виновна...

Горчива ми е римата любовна.

А ти не си ми вече скъп.