Достатъчно от любовта
да вземем не можахме май.
Присмя ни се света
и стигнахме до „край”.
Страх те беше да се потопиш,
остана на повърхността.
Страх те беше да ме разгориш,
да скочиш в неизвестността.
Да ме пожелаеш тъй и не успя,
а аз като че ли се примирих.
Труден е животът във лъжа.
Трудно е да пиша този стих.
Но казах „стоп!”, обърнах гръб.
Пък нека съм виновна...
Горчива ми е римата любовна.
А ти не си ми вече скъп.
© Зорница Станчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
