4 sept 2008, 16:08

Край

  Poesía » Otra
592 0 0

Подай ръка.

Погледни към мен.

Кой съм аз?

Откри ли ти?

Аз сам се видях.

Но не се познах.

Нима съм аз

този звяр.

 

Човекът в огледалото крещи.

Човекът в огледалото пищи,

защото няма сили за борба

с напиращата тъга.

 

Огледай ме добре

и ми кажи

какво се случи.

Защо така се получи

да стоя залят с катран

пред този свят,

мразещ всичко,

най-много мен.

 

Човекът в огледалото крещи.

Човекът в огледалото пищи,

защото няма сили за борба

с напиращата тъга.

 

Нима е истина.

Всичко свършва.

Смъртта е истина.

Един звяр умря.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...