4.09.2008 г., 16:08 ч.

Край 

  Поезия » Друга
462 0 0

Подай ръка.

Погледни към мен.

Кой съм аз?

Откри ли ти?

Аз сам се видях.

Но не се познах.

Нима съм аз

този звяр.

 

Човекът в огледалото крещи.

Човекът в огледалото пищи,

защото няма сили за борба

с напиращата тъга.

 

Огледай ме добре

и ми кажи

какво се случи.

Защо така се получи

да стоя залят с катран

пред този свят,

мразещ всичко,

най-много мен.

 

Човекът в огледалото крещи.

Човекът в огледалото пищи,

защото няма сили за борба

с напиращата тъга.

 

Нима е истина.

Всичко свършва.

Смъртта е истина.

Един звяр умря.

 

© Николета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??