4 сент. 2008 г., 16:08

Край

593 0 0

Подай ръка.

Погледни към мен.

Кой съм аз?

Откри ли ти?

Аз сам се видях.

Но не се познах.

Нима съм аз

този звяр.

 

Човекът в огледалото крещи.

Човекът в огледалото пищи,

защото няма сили за борба

с напиращата тъга.

 

Огледай ме добре

и ми кажи

какво се случи.

Защо така се получи

да стоя залят с катран

пред този свят,

мразещ всичко,

най-много мен.

 

Човекът в огледалото крещи.

Човекът в огледалото пищи,

защото няма сили за борба

с напиращата тъга.

 

Нима е истина.

Всичко свършва.

Смъртта е истина.

Един звяр умря.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...