Тази нощ май бе последна -
 от нашите, поредните...
Вече аз съм непотребна,
 други много - крият се зад сенките...

 Любовта приключи... но защо?

Та каква любов, игра си беше само,
от тези кратките, но незабравими!
Като дете наивно питам аз ‘’какво?’’
 и плача после пак на нечие чуждо рамо.

И ще забравиш ти за мен – аз знам,
 след ден или пък, може би, след два.
Но аз ще помня твоите целувки,
твоите ръце, очи и нежни устни.

 Сбогом, обич! - казвам ти сега,
 макар и да не искам - пускам те на свобода...
От мен запомни – щастието трудно се намира,
не го изпускай – при теб вечно няма да се спира.

 И просто искам аз да си припомня...

Как всичко някак си започна на шега,
 а сега е друго – обгърната съм цяла във тъга...