Тази нощ май бе последна -
от нашите, поредните...
Вече аз съм непотребна,
други много - крият се зад сенките...
Любовта приключи... но защо?
Та каква любов, игра си беше само,
от тези кратките, но незабравими!
Като дете наивно питам аз ‘’какво?’’
и плача после пак на нечие чуждо рамо.
И ще забравиш ти за мен – аз знам,
след ден или пък, може би, след два.
Но аз ще помня твоите целувки,
твоите ръце, очи и нежни устни.
Сбогом, обич! - казвам ти сега,
макар и да не искам - пускам те на свобода...
От мен запомни – щастието трудно се намира,
не го изпускай – при теб вечно няма да се спира.
И просто искам аз да си припомня...
Как всичко някак си започна на шега,
а сега е друго – обгърната съм цяла във тъга...
© Петя Всички права запазени