5.09.2010 г., 18:07

Край

562 0 0

Тази нощ май бе последна -
 от нашите, поредните...
Вече аз съм непотребна,
 други много - крият се зад сенките...

 Любовта приключи... но защо?

Та каква любов, игра си беше само,
от тези кратките, но незабравими!
Като дете наивно питам аз ‘’какво?’’
 и плача после пак на нечие чуждо рамо.

И ще забравиш ти за мен – аз знам,
 след ден или пък, може би, след два.
Но аз ще помня твоите целувки,
твоите ръце, очи и нежни устни.

 Сбогом, обич! - казвам ти сега,
 макар и да не искам - пускам те на свобода...
От мен запомни – щастието трудно се намира,
не го изпускай – при теб вечно няма да се спира.

 И просто искам аз да си припомня...

Как всичко някак си започна на шега,
 а сега е друго – обгърната съм цяла във тъга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...